От момента, когато получат молба за отпускане на ипотечни кредити, до момента на отпускането им, инспекторите в банката правят специфично проучване, чрез което се определя степента на риска и възможността за отпускане на заем.

Как банкерите преценяват ипотечните кредити


Не всеки кредитоискател знае в какво се състои проучването. Освен стандартната проверка в Централния кредитен регистър за наличие на други задължения и проучването на имота, върху който ще се учреди ипотеката, банкерите прилагат няколко специфични критерия, според които определят риска и големината на заема.

На първо място се разглежда спецификата на имотите, които ще служат като обезпечение за ипотечните кредити. Под специфика на имотите се разбира тяхното предназначение. Ако става дума за земя, върху която ще се строи бизнес сграда, подходът е един. Първият апартамент на младо семейство изисква съвсем друг поход и оценка.

На второ място, колкото и непривично да звучи за един банкер, се оценява емоционалната стойност на имота. Ако ипотекирате личното си жилище, банката ще бъде по-склонна да ви кредитира, отколкото ако залагате имот, в който никой не живее. Смята се, че личният ангажимент към недвижимото имущество кара кредитополучателите да се отнасят по-отговорно към ипотечните кредити.

Лихвата се преценява според това колко спешно ви трябва кредита, за какво ще го използвате и на базата на останалите вече изследвани фактори. Ако заемът е за фирма, видът бизнес оказва съществено влияние, тоест банкерите проучват бизнес средата, в която се развивате, конкуренцията и прогнозите за икономиката като цяло. Личните ипотечни заеми се разглеждат през призмата на личните ви доходи – дали идват от заплата, от наеми и ренти, от собствен бизнес.

Сложността на процедурата по определяне на размера и лихвата на кредита е тази, която оскъпява неговото отпускане. Именно тази процедура покрива таксата за обслужване и проучване, която банките включват в цената на всеки кредит.